Мнение за сериала „До Смърт“ (Ölene Kadar) вк. Сабах

 Мнение за сериала „До Смърт“ (Ölene Kadar) вк. Сабах

„До смърт“ е един неочакван за мен проект, не го очаквах, нямах и намерение да загледам сериала, докато не видях един от първите трейлър, тогава казах – хм – интересно… След това прочетох и синопсиса, той ме впечатли още повече. Ако трябва да съм честен, никога не съм бил от хората фенове на Енгин Акюрек или Фахрие Евджен.  И двамата съм срещал и преди в предишни техни проекти, но не са събудили в мен огромен интерес. И не, не защото не са били талантливи или не ми е харесвал проекта, не съм ги усещал, не е било моето време за да ги усетя. Но тук бях наистина впечатлен – много променени и пораснали ми се сториха и двамата, играта им е страхотна, а историята запленяваща. Виждаме една типична история, но разказана по нетипичен начин. Даахан е мъж, който държи на семейството и честта си, който обича жена толкова силно, че да е готов на всичко, но само за няколко секунди светът му е изцяло променен. Селви (Вилдан) е дете, което страда и е страдало цял живот, никога не познала що е то истински уют, губи родителите си рано, после става част от грозна сцена, а след това губи и брат си, за да може да бъде спасена. Двамата непознати един за друг стават палачи – Селви с показанията си в миналото, а Даахан за нея в настоящото търсейки истината ще стане и неин и свои палач. И ето, че докато Селви спасява Даахан от миналото, то той застрашава нейното бъдеще. И така в една война между минало и бъдеще, вина и жажда за отмъщение се ражда любов между двама толкова различни души, любов която някой ден ще заличи раните, които самата тя е причинила.

Сега към техническите параметри, ако мога така да се изряза. Режисурата и операторското майсторство са на страшно високо ниво – сцените са дълги, не са изрязани като с ножица, цветовете от тъмни, изсветляват както мрака в душата на Даахан. Въпреки смяната на режисьорите, не се наблюдава разлика в техническото изпълнение. Сценария и историята са много мой тип, харесва ми как е едновременно типична и различна, как се променя и развива. И тук отново имаме промяна, но пък и имаме обещание от екипа на продукцията, че ще се следва историята на Елиф Усман и написания от нея сценария.

За мен това е един от най-добрите сериали през този сезон, не разбирам защо не е харесван от публиката, но според мен той и не е подходящ за нашата публика. Хубавото е, че мога да съобщя добра новина, че сериала се продава добре, скоро ще бъде показан и на няколко различни фестивала. За сега има обещание, че няма да бъде спиран – дано и така да е, дано да видим цялата история. Защото ако този сезон трябва да определим коя е „бомбата“ – то аз бих казал, че е именно „До смърт“ – добре написана история, добре режисирана, добро операторско майсторство, невероятен екип – от главната до най-малката роля всички са точно на мястото си. Освен това наблюдаваме една невероятна екранна двойка – сякаш гледаме двете половина на едно цяло, отдавна в драма не сме имали такава сполучлива двойка, каквато са Енгин и Фахрие (Селви и Даахан). Може  би ДанСел са новите ДефМер? Или са ново явление не познато до сега? Едно ще кажа, избора е невероятен. 

Тази статия е преведена само и единствено за този блог! Моля, не копирайте на други места, като сайтове и блогове, без изричното съгласие на екипа! 

Нека уважаваме труда си!