Интервю на Толга Саръташ - Списание "Kafasına Göre"

Интервюиращ: Енгин Акюрек

Превод на български: barisea(bg-mamma)

Енгин: Скъпи приятелю Толга, снимките на филма ти завършиха, честито. Какво мислиш за него, ще споделиш ли с нас накратко?

Толга: Да, снимките току-що приключиха, много съм развълнуван, беше много приятно. Когато филмът тръгне по кината, ще има съвсем различно вълнение. Снимал съм се в други два игрални филма, но в историята на този се потопих напълно. За пръв път играя главна роля в игрален филм. Снимките започнаха с вълнение и завършиха с вълнение. 

Енгин: Колко време продължиха?

Толга: Заснехме историята на Кайла и Мерич за 21 дни – много наситени дни.

Енгин: Когато се екранизират литературни произведения, читателите обикновено са разочаровани. Освен това, тук става въпрос за много успешна книга. Тъй като вече снимките приключиха, мога да те попитам: „Филмът ще оправдае ли очакванията на онези, които са чели книгата?“

Толга: Бих искал да отговоря на този въпрос, но филмът още не е излязъл и дори аз не съм го гледал. Всеки, прочел книгата, си е създал неин свят във въображението си. Казвам го като човек, работил със снимачния екип. Нашият сценрист и режисьор в лицето на Яъз Алп Акайдън е открит за въпроси относно намеренията му и резултатите от неговия труд са винаги приятна изненада; ние заснехме един добър филм. Той самият е чел книгата и каза, че дори онези, които не са я чели, ще изпитат удоволствие от филма; всеки ще намери нещо по свой вкус; филмът ще ще хареса както на деца, така и на възрастни. Като свидетел на целия процес чувствам, че това действително е голям пробив. 

Енгин: Да минем на Мерич. Според теб, какъв е той? Можем ли да го срещнем на улицата?

Толга: Мерич е човек, когото често можем да срещнем на улицата, но никога няма да му обърнем внимание. Ако надникнем в душата му, ще видим какво голямо страдание таи в себе си, опитва се да опознае този живот, но колкото повече го опознава, толкова повече се разочарова. Вътре в него бушува буря, но никога не го показва външно. Ето, такъв е. Често можем да го срещнем на улицата, но той обича да остане незабелязан. 

Енгин: Ако трябва да направим сравнение, какъв беше ти на 18 години? В пътя на израстването всеки си има свои проблеми – семейство, възлюбена и други такива житейски понятия. Как преживя ти самият този период?

Толга: С Мерич имаме една обща черта. Аз се посветих на музиката. Играех в театъра, казвах: „Аз съм тук, аз съществувам, аз също съм някой, аз раста.“ Така си изразявах потребностите. Така в мен се натрупваше и озлобление. Мерич се е посветил на рисуването и изкуството. Но „аз съм тук“ на Мерич се появява в съвсем различна светлина, той е неудовлетворен от това, което има. Ако оставим на заден план това негово студено и отчуждено отношение, ако го опознаем малко повече, ще видим ккъв крехък мечтател е. Това е моята интерпретация на Мерич.

Енгин: Книгата е озаглавена „Лошото момче“ – какво означава това прилагателно? Колко лош е Мерич? Започнали са да го наричат така, защото е извършил нещо аморално?

Толга: Като цяло, историята се разказва от името на Кайла, затова му се лепва прилагателното „лош“ и така си остава. В училище всички ученици са подвластни на предубеждение и казват: „Стой далеч от него, кой знае какво може да ти се случи“. Затова Кайла го възприема като „лошо момче“ и така си остава. Нищо аморално не е извършвал, просто му е лепнато прозвище. Според мен, зад това прозвище Мерич всъщност е „добро момче“.

Енгин: В момента говориш за герой, живеещ в 2016 година. Може би, преди 20-30 години такива като Мерич е имало изключително малко. 

Толга: Всички герои от филма са актуални в наши дни, а когато става въпрос за състоянието на хората, възраст няма. Да, опитахме се да разкажем историята на 17-18 годишни юноши, но според мен, в наше време разликата във възрастта не влияе върху това да търсиш свое място под слънцето, да опознеш вътрешния си свят.  

Енгин: Има ли Мерич собствени възгледи върху нравствеността?

Толга: Да, Мерич изглежда неспокойна личност, живее както му харесва, не се привързва към нищо. Един от тези, които се опитват да избягат от моралните ценности, особено по въпроса за сеемейството. Както каза режисьорът Яъз, докато създаваше Мерич Туна, „Ако станеш скучен на това момче, той ще стане да си отиде, ще си събере куфара и ще стигне до края на града, но няма да си отиде, не може да си отиде“. Това означава, че нещо го задържа тук. Това се оказа много важна подробност при подготовката на образа. Особено силно го държи привързаността към майка му; и макар да иска да си тръгне, той остава, тъй като не иска да остави мама сама. В същото време се опитва да създаде около себе си лично пространство, в което да живее. 

Енгин: Ти прави ли някаква специална подготовка за ролята? Или използва само вече натрупания си опит? През какво трябваше да преминеш, за да се вживееш в характера на героя си?

Толга: Мерич е много труден образ, изобщо не прилича на мен. За да стана него, подходих към него от различни страни. Най-важното беше преживяното от него да стане мое, опитах се да си припомня всичките му травми. Опитах се да разбера мястото на човечеството в моите очи, реакциите на хората спрямо мен, влиянието им върху мен. От друга страна, навлизайки в процеса на снимките, се оттеглих от социума, доколкото е възможно, за да се фокусирам повече върху героя. Направих го, защото знаех, че Мерич обича уединението. Ето, по това той е моя пълна противоположност, защото аз обичам тълпата, събирането на много хора. Обичам да съм с приятели, да си прекарвам времето с тях, да усещам, че си приличаме. Не обичам особено да оставам сам със себе си. 

Енгин: В такъв случай, Мерич те е научил на уединение…

Толга: Мога да кажа, че ме научи да оставам сам със себе си и че самотата има своята прелест. При всяка моя подготовка, всяка моя работа влиянието на музиката е много важно за мен. Аз моментално си свалих песни, които ми напомнят за Мерич Туна, отразяват неговото душевно състояние; които мислех, че биха могли да му харесат, да ме пренесат в неговото емоционално състояние. Даже си направих цяла плейлиста.

Енгин: Те от музиката, която слушаше и преди ли са, или бяха някакво откритие за теб?

Толга: Някои станаха откритие, някои бях слушал и преди. Например, на четиринайсетия ден от снимките направих аналог между една от песните и сцена от филма, и я добавих в плейлистата си. Избирам онези песни, които при прослушване ме докосват. Например, слушаш си спокойна песен и изведнъж усещаш, че тя докосва някак чувствата ти. Ако музиката ми помага да изиграя определена сцена, непременно я използвам.

 

Енгин: А после, когато гледаш сцената зад кулисите или на телевизора, имал ли си разочарования? Тоест, сцената предизвиква ли този ефект, който трябва да предизвика, или по-скоро усещането, че не се е получило? 

Толга: Не слушам музиката като съпровод към сцената във филма. Нищо не свързвам с нея; на практика, с музиката е свързан целият ми вътрешен свят, а не с общата концепция за сцената.

Енгин: На мен винаги ми е било интересно къде биха били героите, които играя, след десет, петнайсет и повече години? Като зрители не се замисляме върху това. За нас историята започва тук и завършва там. Ти представяш ли си какъв би бил твоят Мерич на 30-35 години?

Толга: Мислил съм за това. Представям си го като преодолял всички трудности, спокоен, без съжаление за направеното и преживяното. Живее в Истанбул и познава всички радости на живота.

Енгин: Добре, но за всички гимназисти любовта е голям проблем. Или любовта е начин да изразиш себе си?

Толга: И за мен, и за гимназистите проблемът е да обичаш и да бъдеш обичан. Само че, те искат още и да извикат „И аз съм тук!“, да навлязат в този живот, но не винаги разбират как да го направят. В края на краищата, желанието да съществуваш означава необходимост да обичаш и да бъдеш обичан.

Eнгин: При адаптацията на литературно произведение трудността се състои в това, че читателят дава живот на героя в главата си, всеки си има своя представа. Има и примери за успешни главни герои, но като цяло екранизациите търпят неуспех.

Толга: На практика, Мерич, когото играя, има свой съвременен прототип – красив фотомодел от Бразилия, чийто образ краси корицата на книгата. В процеса на четене хората си го представят именно така – от плът и кръв. Ние се сблъскахме с тази трудност още в ранния етап на снимките, имаше най-различни реакции. Още тогава предсказах, че тази ситуация ще бъде сложна и за двете страни. И на тези, които при четенето са си съставили свой портрет на героя, няма да им бъде лесно.

Енгин: Какво място заема актьорството в твоя живот, в какво се изявява?

Толга: Актьорството е нещо живо, което растеше едновременно с мен и стана част от мен. Както другите си имат приятели, с които растат заедно, с които имат общи приключения, така стана и играта за мен. Когато тръгвах по пътя на актьорския занаят, не знаех, че животът е изпълнен с актьорска игра, а актьорската игра е изпълнена с живота – че едното не може да съществува без другото. Това е неизбежно, тъй като то вече е обзело голям част от теб самия. Ако подхождаш към работата си с пълна сериозност и ѝ посвещаваш немалко от времето си, тя става за теб мястото, където полагаш глава, където си изливаш душата, където изразходваш цялата си енергия. Актьорството е интересна професия, която ти дава всичко в замяна. Както ти се отнасяш към него, така и то се отнася към теб. Колкото го цениш ти, толкова те цени и то.

Това интервю е предоставено за публикуване само и единствено на този блог от преводача! Моля, не копирайте на други места, като сайтове и блогове, без изричното съгласие на екипа! 

Нека уважаваме труда си!