Нургюл Йешилчай: По онова време рисуването много ми помогна

„Онзи период премина много трудно. Не исках да виждам никого. С една приятелка отворихме ателие. От сутрин до вечер рисувах. Рисуването много ми помогна. След това заснехме един великолепен филм”, споделя Нургюл Йешилчай за трудните дни преживяни след раздялата й със сериала „Твоят мой живот”

Ако Нургюл Йешилчай може да бъде описана с една дума, то тя би била „искреност”. Докато разговаряме у нея има една рядка прямота, честност и откровеност. Именно заради това един проблем, който и без това се обсъжда в индустрията, но бе постоянно приглушаван, избухна като бомба благодарение на нея.

Тук сме, за да поговорим с актрисата, за която се предполагаше, че „Повече няма да си намери работа в сектора”, за пътя, по който продължава с брилянтно завръщане. Наш домакин е хотел Jumeirah Pera Palace‎, в апартамента, в който навремето е бил приветстван Исмет Иньоню.

Много настроение и радост има на мястото. След 13 години с партньора си от „Къщата с асмата” Йозджан Дениз, снимат любовният филм „Втори шанс”, който тръгва по екраните от 18 ноември. Колкото до телевизията, с походка, която „унищожава всичко като вятъра”, Кьосем Султан от „Великолепният век Кьосем” вече е поверена на нея.

След като се разделихте с „Твоят мой живот” (Paramparça) какво правихте до днес? Имахте ли някакви планове свързани с телевизията?

Нямах определен план. Ако стане хубаво, ще го направя. Тимур Савджъ и без това ми е приятел. Срещнахме се с него, разговаряхме. „Искаш ли да играеш Кьосем?” ми каза. Много предизвикателно предложение.

Имахте ли някакви колебания да приемете работата и да поемете роля, която преди това някой друг е изиграл?

Не, нямах колебания. Когато Мерийем Узерли си тръгна Вахиде Перчин направи нещо много по-рисковано. Берен Саат е сключила договор за една година, след това героинята преминава в по-зряла възраст и ще продължи да се играе от друга. Затова не мисля, че поех риск.

Имахте ли представа за Кьосем Султан преди да приемете ролята?

Знаех, че е властна личност. Другите винаги са имали някого около себе си – съпруг например, а Кьосем си няма никого. 11 годишният й син става падишах в детска възраст. Пораства и взема властта в свои ръце. Разбира се, че ще има конфликт с майка си. Обожавам този персонаж. Тя изпитва голяма любов към сина си, защото по характер Мурад много прилича на нея (буквално: е много близък до нея).

„Кьосем е като рок звезда”

Кьосем е жена, чиято сила предизвиква възхищение, но в същото време е и осъждана като убиец на децата и внуците си.

Не можем да си представяме Кьосем като снежнобяла и чиста. Народът много я обича, защото създава фондации, осигурява храна за бедните. Но може би прави това по политически причини. Ако е нужно би обезглавила дори най-близките си хора.

Най-накрая идва и вашият ред. Как бихме могли да наблюдаваме с вълнение историята, чийто край познаваме?

Ние вече не гледаме на нея като Кьосем Султан. Ние обичаме погледът й, смехът й, тя е напълно друг герой. Всъщност, ние харесваме образа й като цяло. Може би, ако беше самата Кьосем нямаше да я обикнем. Аз съм нейното въплащение.

Бихте ли искали да сте на нейно място?

Изобщо не съм мислила. Но разбира се, хубаво е да управляваш един дворец, един свят.

Но тя е човек лишен от много емоции/чувства. Не може дори с децата си да създаде близки отношения.

Не може, защото си представяме Кьсем като рок звезда. Когато тази жена влиза вътре, тя вече има свой собствен стил, своя собствена мисия. Вече не е Кьосем, а Кьосем Султан. Принудена е да се облича по определен начин, да живее по определен начин. Но когато е сама със себе си, в своята спалня, тя е Кьосем.

С „Твоят мой живот” направихте необичаен ход. Разделихте се със сериал, който продължава, разказахте какво сте преживели. Много хора си казаха: „Повече няма да си намери работа”. Имахте ли такива притеснения?

Никога не съм имала. Защо да имам?

Продуцентската компания направи остри изявления, нормално е да си помислим, че каквото и сериозно препятствие да сме преминали, животът продължава.

Да, това е така. Разведох се, но не съм говорила за съпруга си. Колко сериали приключиха, но запазих мълчание. Тук бях принудена да го направя, защото върху мен се играеха много големи игри, сякаш бях направила нещо. Излязох и разказах: „Той направи това, аз пък направих онова”. Бях принудена да се махна от там, повече не можех да издържам. Бях принудена да оставя всичко, наистина се чувствах зле.

Това събитие не остана единичен случай. То показа, че зад кулисите жените се дискриминират, а мъжете защитават.

Ами така е. За първи път бях ударена в лицето. Удар като плесница. За първи път виждам такова нещо. И без това най-големият проблем е, че мъжете веднага се събират на едно място и се защитават/поддържат взаимно. Аз май не можах да премахна това.

„Снимките на „Втори шанс” преминаха великолепно”

Но от този процес излязохте по-силна. И без това никой няма благороден образ, той е подсилен.

Така е, няма. Но аз не съм робот, наистина ми повлия. Онзи период за мен премина много трудно. Не исках да виждам никого. Заедно с една приятелка, интериорен архитект/дизайнер, отворихме едно ателие в района на квартал Левент. Рисувах от сутрин до вечер. Изолирах се. Не исках да чувам нищо – нито добро, нито лошо. Исках да прикрия това състояние, но по никакъв начин не можах да го направя. Рисуването ми помогна много. В продължение на три месеца работех здраво. След това заснехме един великолепен филм.

Да преминем на „Втори шанс”, който заснехте с Йозджан Дениз.

Разбира се, в онзи момент се страхувах, че всичко, която правя в работата си ще бъде проблематично. Затова добавих нови точки в договора... Но снимките на „Втори шанс” преминаха великолепно, и ми много ми помогнаха да се върна на себе си. Йозджан много обича и приема режисьорството. Получи се много спокоен и много сладък снимачен процес.

„Втори шанс” изразява периода след 40-те години, или е втори шанс за даден човек?

И двете. Но мисля, че първото е по-правилно - любовта в зряла възраст.

„Много е важно да се облегнеш на партньора”

Вярно ли е, че заради филма са чакали да навършите 40 години?

Йозджан така казва, навярно е чакал. Защото стана много лесно. Преди това Йозджан дойде в нашето ателие. Каза ми: „Да направим нещо заедно, има един сценарий”. Аз се съгласих. След това той направи вечеря у тях, аз отидох, похапнахме си сладко-сладко. Йозджан разказва много красиви истории. И сценарият разказа така украсявайки, разкрасявайки. Аз му казах: „Много искам да играя в това”. Но после си казах: „Този човек разказва много красиво, ами ако написано не е така хубаво?” Както и да е, прочетох сценария, беше същото.

Какви сте като партньори?

Продължихме от там, където бяхме останали. Много е важно да се облегнеш на партньора. Познаваш го, каквото и да става Йозджан не прави грешка. Не са възможни лоши неща. Йозджан ми помогна да се съвзема, а аз помогнах на него.

„Искам Кьосем да бъде мой наставник в живота”

Каква жена играете във „Втори шанс”?

Ясемин е учител по математика. Доста наивна, доста страхлива. Преживяла много в миналото. Затворила се е в себе си, създала си е свой собствен свят. Но е много симпатична, много сладка жена. Искам да съм приятел с Ясемин.

А с Кьосем?

Кьосем е моят ментор, искам да е наставникът/треньорът ми в живота. Ако в момент, в който съм притисната се запитам: „Какво да правя?”, по всяка вероятност ще каже: „Веднага го обезглави”. Според мен на човек ще му дойде добре.

Интервю на Асу Маро / Milliyet Sanat

Фотограф: Ерджан Арслан

Това интервю е преведено само и единствено за този блог! Моля, не копирайте на други места, като сайтове и блогове, без изричното съгласие на екипа! 

Нека уважаваме труда си!